Разбирам твърде рано, а може би навреме, че не винаги това, което не се вписва в нормите е грешно. Например нима една пчела може да се сърди на трендафила, че дава да бъде опрашен от друга следващата пролет? Тогава защо сочим с пръст като най-долен убиец прелюбодеецът, когато той всъщност е открил нова любов? Егоизъм или завист? Очевидно, нормите ни не са съвършени. Но все пак къде е границата?
